Преди няколко седмици „Стандард енд Пуърс" вдигна кредитния рейтинг на страната ни. Сега прочетох, че Moody"s Investors Service променя перспективата по рейтинга на българското правителство от стабилна до позитивна.
Картинката в макроикономически план е цветуща, но идва моментът в който трябва да се спомене, че богатството на българина е намаляло с 90 милиарда тази година т.е. кризата е заровила ръце до лактите в и без това не много дълбоките ни джобчетата. И при тази очевадна разлика меду външен образ и вътрешно състояние няма как да не се сетя за прословутата фраза „Да не се изложим пред чужденците”...
Като че ли националната ни драма и трагедия е в това, че правим всичко, за да не се изложим пред чужденците. В България обаче все още живеят хора! И трябва да се вземат адекватни мерки, ако не за тяхното благосъстояние, то поне за тяхното оцеляване, иначе няма да остане кой да се гордее с това, че страната ни има стабилна финансова система!
Безработицата расте, а ние стремително обедняваме, но ще влезем е еврозоната! Ние сме пример в Европейският съюз! Но ние сме и тези които драпат със зъби и нокти да се чупят час по скоро от тази примерна държава! И няма как да е – човека трябва да яде! Българските управници би трябвало да се замислят за състоянието на гладните си, безработни сънародници, вместо да показват гордо лице пред Европа, но не би! Няма дори дебат за стимулиране на потреблението! Аз разбирам колко е хубаво да сме за пример в ЕС, но също така разбирам, че без подобен ход, българина няма да издеяни още много, уважаеми министър Дянков. Чувал съм, че целта трябва да оправдава разходените средства и ако тази стабилност ще коства озверяването от мизерия на българите аз не съм съгласен да плащам!
Системата е такава, че нямам избор! Аз тези не съм ги избирал, но не мога и да ги сваля, дори вече нямам право и да протестирам на място където да ми обърнат внимание... остава ми като единствен изход летище София!
Светът е голям и прехрана има навсякъде – така перефразирам аз излезлият по кината преди време филм. Нямам желание да гледам агонозиращите си сънародници, няма и много смисъл в гледането, работа трябва да се върши... но тук я няма!
